В Израел откриха кости на мистериозни древни хора
Фосилизирани кости, открити във варовикова пещера в Израел, може да принадлежат на неизвестна досега изчезнала група хора, живели в земите на Източното Средиземноморие преди повече от 100 000 години.
Изследователите са разкрили костите дружно с каменни принадлежности и останките от коне, елени лопатари и див вол по време на разкопки на праисторическия обект Нешер Рамла покрай град Рамла в централен Израел. Описани от един специалист като „ огромно изобретение “, вкаменените останки имат уникална комбинация от неандерталски и ранни човешки черти, която ги отличава от хомо сапиенс, живял в района по същото време. Засега учените се въздържат да настояват за нов тип, но вярват, че индивидите от Нешер Рамла може да са играли значима роля в човешката история.
Тъй като най-старите следи от неандерталци са открити в Европа, доста учени са на мнение, че от дълго време изгубените ни братовчеди произлизат само от този континент. Но последните изследвания поставят това под подозрение и поддържат теорията за мистериозна, изчезнала група хора, която е оформила еволюцията на нашите родственици с надвиснали вежди.
Анатомията на костите от Нешер Рамла е по-примитивна от тази на актуалните неандерталци в Евразия и на Хомо сапиенс по Източното Средиземноморие, което кара откривателите да считат, че Нешер Рамла Хомо може да е неоткриваемото до момента звено, асъдействало за еволюцията на неандерталците. „ Заедно с други проучвания, това откритие опровергава простата история за съвременните хора, произлизащи от Африка и неандерталците, живеещи в Европа. Картината е доста по-сложна ”, казва д-р Йоси Зайднер от Еврейския университет в Йерусалим.
„ Смятаме, че това, което намираме тук, са последните оживели от популация, съдействала за развиването на неандерталците. И те са живеели дружно с Homo sapiens. "
Анализът, основан на отчасти запазен череп, челюстна кост и зъб, накара учените да позволяват, че е допустимо и други ранни човешки кости, открити в района, да са на индивиди от същата група, пише сп. Science.
Пещерата, в която са открити костите, е била запълнена с пръст в началото на разкопките. Но се счита, че в далечното минало там е имало извор, поради който са идвали животни, които от своя страна се привличали античните ловци.
Във втора публикация в списанието откривателите разказват следи от обработка на каменни оръдия, открити до човешките и скотски кости, на възраст сред 120 000 и 140 000 години. Техниките за разработване на инструментите, употребявани от хората на Нешер Рамла, преди са били известни единствено измежду неандерталците и Хомо сапиенс.
В съпътстващ коментар, оповестен дружно с документите, проф. Марта Миразон Лар, палеоантрополог от университета в Кеймбридж, споделя, че ранните модерни хора са участвали в Леванта преди към 100 000 до 130 000 години. „ Тълкуването на вкаменелостите и каменните сечива от Нешер Рамла ще срещне разнообразни реакции измежду палеоантрополозите. Независимо от това, възрастта на находките, несъответстващите морфологични и археологически сходства и местоположението на обекта на кръстопътя сред Африка и Евразия вършат това изобретение доста значимо ", споделя тя.
Изследователите са разкрили костите дружно с каменни принадлежности и останките от коне, елени лопатари и див вол по време на разкопки на праисторическия обект Нешер Рамла покрай град Рамла в централен Израел. Описани от един специалист като „ огромно изобретение “, вкаменените останки имат уникална комбинация от неандерталски и ранни човешки черти, която ги отличава от хомо сапиенс, живял в района по същото време. Засега учените се въздържат да настояват за нов тип, но вярват, че индивидите от Нешер Рамла може да са играли значима роля в човешката история.
Тъй като най-старите следи от неандерталци са открити в Европа, доста учени са на мнение, че от дълго време изгубените ни братовчеди произлизат само от този континент. Но последните изследвания поставят това под подозрение и поддържат теорията за мистериозна, изчезнала група хора, която е оформила еволюцията на нашите родственици с надвиснали вежди.
Анатомията на костите от Нешер Рамла е по-примитивна от тази на актуалните неандерталци в Евразия и на Хомо сапиенс по Източното Средиземноморие, което кара откривателите да считат, че Нешер Рамла Хомо може да е неоткриваемото до момента звено, асъдействало за еволюцията на неандерталците. „ Заедно с други проучвания, това откритие опровергава простата история за съвременните хора, произлизащи от Африка и неандерталците, живеещи в Европа. Картината е доста по-сложна ”, казва д-р Йоси Зайднер от Еврейския университет в Йерусалим.
„ Смятаме, че това, което намираме тук, са последните оживели от популация, съдействала за развиването на неандерталците. И те са живеели дружно с Homo sapiens. "
Анализът, основан на отчасти запазен череп, челюстна кост и зъб, накара учените да позволяват, че е допустимо и други ранни човешки кости, открити в района, да са на индивиди от същата група, пише сп. Science.
Пещерата, в която са открити костите, е била запълнена с пръст в началото на разкопките. Но се счита, че в далечното минало там е имало извор, поради който са идвали животни, които от своя страна се привличали античните ловци.
Във втора публикация в списанието откривателите разказват следи от обработка на каменни оръдия, открити до човешките и скотски кости, на възраст сред 120 000 и 140 000 години. Техниките за разработване на инструментите, употребявани от хората на Нешер Рамла, преди са били известни единствено измежду неандерталците и Хомо сапиенс.
В съпътстващ коментар, оповестен дружно с документите, проф. Марта Миразон Лар, палеоантрополог от университета в Кеймбридж, споделя, че ранните модерни хора са участвали в Леванта преди към 100 000 до 130 000 години. „ Тълкуването на вкаменелостите и каменните сечива от Нешер Рамла ще срещне разнообразни реакции измежду палеоантрополозите. Независимо от това, възрастта на находките, несъответстващите морфологични и археологически сходства и местоположението на обекта на кръстопътя сред Африка и Евразия вършат това изобретение доста значимо ", споделя тя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ